4.3.2. Настройка на мрежата

Следващото което трябва да настроим е мрежата. Естествено ако нямате такава можете да пропуснете тази глава давайки на диалога по-долу отрицателен отговор:

Използвайте автоматично засичане на мрежовият хардуер

Фигура 4.8. Използвайте автоматично засичане на мрежовият хардуер

Ако не желаете да използвате автоматично засичане ще имате пълен контрол над инсталираните драйвери. Това обаче със сигурност ще Ви отнеме повече време, а вероятно и нерви, особенно ако не знаете кой точно драйвер да инсталирате.

След като сте настроили вашият хардуер можете да продължите със следният екран:

Изберете с каква мрежова връзка разполагате - Модемна, ISDN, ADSL, кабелна или LAN.

Фигура 4.9. Изберете с каква мрежова връзка разполагате - Модемна, ISDN, ADSL, кабелна или LAN.

Съмнявам се, че в България има хора, които могат да се похвалят с ISDN или ADSL връзка. Затова ще Ви запознаем с най-разпространените - модемна и LAN. Ако разчитате именно на модемна връзка и сте я избрали от диалога показан на предната фигура ще видите следният екран:

Изберете с каква мрежова връзка разполагате - Модемна, ISDN, ADSL, кабелна или LAN.

Фигура 4.10. Изберете с каква мрежова връзка разполагате - Модемна, ISDN, ADSL, кабелна или LAN.

Попълнете всички полета правилно. Ако се съмнявате в нещо обадете се на вашият провайдер и му обяснете, че се опитвате да си инсталирате Линукс и затова се нуждаете от малко повече данни. Запишете това което ви каже във съответните полета и накрая потвърдете с 'Ок'.

Настройването на локлната мрежа (LAN) не е много по-трудно. Разбира се тук е добре да се консултирате с Вашият системен администратор за параметрите, които ще напишете.

Настройка на LAN мрежа

Фигура 4.11. Настройка на LAN мрежа

Опцията 'bootp/dhcp' се използва в случай, че вашата мрежа разполага със сървър, който автоматично раздава IP адреси на машините включени в нея. Предполагам, че много корпоративни мрежи са организирани именно по този начин. Това спестява много време на системните администратори и предотвратява потенциални IP конфликти (дублирани IP адреси).

Не всичко приключва с избирането на адрес на машината. IP адресите се помнят доста трудно. Много по-лесно е да се наименува машината като собственика и, и тя да бъде достъпна и през това символно име. Това име можете да настроите в следният диалог:

Избере име на компютъра си, DNS сървър и мрежов шлюз

Фигура 4.12. Избере име на компютъра си, DNS сървър и мрежов шлюз

DNS сървърът, който видяхте на картинката служи за да запомня имената на различните компютри и да ги предотставя на други компютри в мрежата. Реална Вие казвате на този сървър, че искате адреса на 'valio' и той ви връща неговият IP адрес, който е 192.168.1.12. Мрежовият шлюз (gateway) служи като посредник между две мрежи. В повечето случай това е компютърът който Ви предотставя достъпа до Интернет.

[Caution] Внимание

Не избирайте наслука адресите на DNS сървъва и на шлюза. Те са специфични за всяка една локална мрежа. Ако инсталирайте Линукс на работното си място най-добре извикайте мрежовият администратор да попълни тези полета вместо Вас.

Copyright © 2002-2003 Valentin Valchev. All rights reserved.